НЕ зная

17 окт. 2010 г., 15:51

Поэзия » Другая

621 0 2

НЕ зная

Платната се прокъсаха от вятъра,

въжетата скимтят от сетното опъване.

Боли ни.

Солената стихия ни поглъща.

Стопява ни,

пречупва ни,

огъва ни.

Сега не е момент за връщане –

настъпи миг за оцеляване.

А бурята връхлита на талази,

със ярост ни повлича в бездната.

Ще можем ли да се опазим

или безследно ще изчезнем.

Не зная,

понякога така се получава,

това пътуване за някъде...

е, въщност, равно на потъване!