НЕ зная

Oct 17, 2010, 3:51 PM

Poetry » Other

622 0 2

НЕ зная

Платната се прокъсаха от вятъра,

въжетата скимтят от сетното опъване.

Боли ни.

Солената стихия ни поглъща.

Стопява ни,

пречупва ни,

огъва ни.

Сега не е момент за връщане –

настъпи миг за оцеляване.

А бурята връхлита на талази,

със ярост ни повлича в бездната.

Ще можем ли да се опазим

или безследно ще изчезнем.

Не зная,

понякога така се получава,

това пътуване за някъде...

е, въщност, равно на потъване!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Tochica1 (Оксана Молер)

2010-10-20T12:18:48+03:00

Много хубаво е казана една печална истина!Поздравления!
velikataniki (Николина Милева)

2010-10-17T16:26:17+03:00

хареса ми