НЕ зная
Платната се прокъсаха от вятъра,
въжетата скимтят от сетното опъване.
Боли ни.
Солената стихия ни поглъща.
Стопява ни,
пречупва ни,
огъва ни.
Сега не е момент за връщане –
настъпи миг за оцеляване.
А бурята връхлита на талази,
със ярост ни повлича в бездната.
Ще можем ли да се опазим
или безследно ще изчезнем.
Не зная,
понякога така се получава,
това пътуване за някъде...
е, въщност, равно на потъване!
© Валентин Иванов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
