НЕ зная
Платната се прокъсаха от вятъра,
въжетата скимтят от сетното опъване.
Боли ни.
Солената стихия ни поглъща.
Стопява ни,
пречупва ни,
огъва ни.
Сега не е момент за връщане –
настъпи миг за оцеляване.
А бурята връхлита на талази,
със ярост ни повлича в бездната.
Ще можем ли да се опазим
или безследно ще изчезнем.
Не зная,
понякога така се получава,
това пътуване за някъде...
е, въщност, равно на потъване!
© Валентин Иванов All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
