9 ago 2007, 12:10

НЕ ЗОВИ СМЪРТТА...

  Poesía
935 0 20

По стиховете на jeneva/Марияна Недялкова/

Съпричастна съм към болката на майчиното сърце, загубило рожбата си....!!!
Поклон!!!

 

Не зови смъртта във отчаяние,

страхливка е и бяга... от това,

от силните и дишащи в страдание,

подвластни на жестока самота...

Загубили най-милото и свято,

утеха търсещи в обятията на нощта

и молещи смъртта да изпълзи от блато,

да ги избави от неистовата тишина...

Не зови... оная със косата,

не идва тя при съкрушеното сърце,

жадуващо за  "ласка" от ръката,

която във покоя ще го отведе...

Смъртта не е добър пътеводител...

когато времето не е дошло

на болката, тя няма... заместител,

реката не извежда от обичайното русло.

Не зови смъртта във отчаяние,

тя няма право да те преведе...

когато болката кове стенание

от загубата... непосилна, на дете!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деси Инджева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Поклон! Не трябва да се зове смъртта, определено! Много въздействащ стих отново, браво, Деси!
  • Да! Смъртта не трябва да се зове, но защо да се боим от нея? Когато нас ни има - нея я няма, не съществува! А когато тя властва - нас ни няма!

    Силно е написано!
  • Трогната съм!Силен и разтърсващ стих!
  • Много ме натъжи този стих, Десинце, а най-лошото е , че е истина.
  • Нямам думи!!!
    Плача...!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...