НЕ ЗОВИ СМЪРТТА...
По стиховете на jeneva/Марияна Недялкова/
Съпричастна съм към болката на майчиното сърце, загубило рожбата си....!!!
Поклон!!!
Не зови смъртта във отчаяние,
страхливка е и бяга... от това,
от силните и дишащи в страдание,
подвластни на жестока самота...
Загубили най-милото и свято,
утеха търсещи в обятията на нощта
и молещи смъртта да изпълзи от блато,
да ги избави от неистовата тишина...
Не зови... оная със косата,
не идва тя при съкрушеното сърце,
жадуващо за "ласка" от ръката,
която във покоя ще го отведе...
Смъртта не е добър пътеводител...
когато времето не е дошло
на болката, тя няма... заместител,
реката не извежда от обичайното русло.
Не зови смъртта във отчаяние,
тя няма право да те преведе...
когато болката кове стенание
от загубата... непосилна, на дете!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Инджева Всички права запазени
