19 sept 2010, 13:03

Небе до поискване 

  Poesía » De amor
1740 8 75

Уших си от усмивката небе,

не го поръбих с дрипави надежди. 

Развързах погледа си да гребе

в небе, което истинско изглежда.


Превърнах облаците във гнезда,

дъждец да се измъти като птиче.

Дъхът ми - светлосин до резеда -

в душата пианисимо се стича.


Прегънах лист с небесния формат,

надписах го за тебе до поискване.

Не се чуди, небето самиздат

в ръцете ти когато се разплиска.


 

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Поискано, небето даде знак,
пътувало през триста океана...
Без гари в слънчевия метровлак.
С въздишка в стих! Небесно разтуптяна!
Погáли вятъра и вечерта. ...
  965 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??