Поискано, небето даде знак,
пътувало през триста океана...
Без гари в слънчевия метровлак.
С въздишка в стих! Небесно разтуптяна!
Погáли вятъра и вечерта.
Целува дълго свивката на хребет...
Оглежда се в сълзата на нощта.
Притихна в бялото перо на лебед.
Получено! Небе от синя свила,
разпръснала косите си над нея...
Усмивката! С очите уловила
небе, в което с полет да се рея! ...