Небе до поискване
Уших си от усмивката небе,
не го поръбих с дрипави надежди.
Развързах погледа си да гребе
в небе, което истинско изглежда.
Превърнах облаците във гнезда,
дъждец да се измъти като птиче.
Дъхът ми - светлосин до резеда -
в душата пианисимо се стича.
Прегънах лист с небесния формат,
надписах го за тебе до поискване.
Не се чуди, небето самиздат
в ръцете ти когато се разплиска.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
