21 ago 2010, 17:49

Небе над село 

  Poesía » Otra
758 0 8

 

Звездите ти са бляскави и едри,

загадъчно трептят в неземен мир.

Листата шумолят прохлада в кедри,

развихря се щурчешки нощен пир.

 

 

Приспива ме в невидимите люлки

умората на летен сенокос

и само бледоликите светулки 

танцуват под небесния разкош. 

 

 

Душата ми блажено си почива

от градския задъхан будоар

и привкуса на болката горчива

превръща се във сладостен нектар.

 

 

А щастието в туй е, че те има -

в селцето неотлъчно си до мен

и в мойто вдъхновение красиво

на строфите в повтарящ се рефрен.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??