21 авг. 2010 г., 17:49

Небе над село 

  Поэзия » Другая
761 0 8

 

Звездите ти са бляскави и едри,

загадъчно трептят в неземен мир.

Листата шумолят прохлада в кедри,

развихря се щурчешки нощен пир.

 

 

Приспива ме в невидимите люлки

умората на летен сенокос

и само бледоликите светулки 

танцуват под небесния разкош. 

 

 

Душата ми блажено си почива

от градския задъхан будоар

и привкуса на болката горчива

превръща се във сладостен нектар.

 

 

А щастието в туй е, че те има -

в селцето неотлъчно си до мен

и в мойто вдъхновение красиво

на строфите в повтарящ се рефрен.

© Иван Христов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??