Небе над село
Звездите ти са бляскави и едри,
загадъчно трептят в неземен мир.
Листата шумолят прохлада в кедри,
развихря се щурчешки нощен пир.
Приспива ме в невидимите люлки
умората на летен сенокос
и само бледоликите светулки
танцуват под небесния разкош.
Душата ми блажено си почива
от градския задъхан будоар
и привкуса на болката горчива
превръща се във сладостен нектар.
А щастието в туй е, че те има -
в селцето неотлъчно си до мен
и в мойто вдъхновение красиво
на строфите в повтарящ се рефрен.
© Иван Христов All rights reserved.
!!!
