Небе за ятото

25 ene 2015, 13:36

Poesía

290 0 2

И пак летя.
Така боля,
и толкоз кръв
в реката се изля.
Земята спря да плаче -
дано се утеша.
Когато от жажда
ослепях,
пръстта превърна
плевелите си
в цветя,
за да повярвам ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Небе за ятото

Искате да прочетете повече?

Propuestas