Небе за ятото
И пак летя.
Така боля,
и толкоз кръв
в реката се изля.
Земята спря да плаче -
дано се утеша.
Когато от жажда
ослепях,
пръстта превърна
плевелите си
в цветя,
за да повярвам
в изгрева.
Оказах се
и пленница
на любовта.
Така боля...
Но ето ги отново -
разперени са
моите крила.
Роден ли си за полет,
земята зарад теб
се сторва
синева.
Небе за теб и твоите от ятото.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирилка Пачева Всички права запазени
