Небе за ятото

25.01.2015 г., 13:36 ч.

Поезия

272 0 2

И пак летя.

Така боля,

и толкоз кръв

в реката се изля.

Земята спря да плаче -

дано се утеша.

Когато от жажда

ослепях,

пръстта превърна

плевелите си

в цветя,

за да повярвам

в изгрева.

Оказах се

и пленница

на любовта.

Така боля...

Но ето ги отново -

разперени са

моите крила.

Роден ли си за полет,

земята зарад теб

се сторва

синева.

Небе за теб и твоите от ятото.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.