И пак летя.
Така боля,
и толкоз кръв
в реката се изля.
Земята спря да плаче -
дано се утеша.
Когато от жажда
ослепях,
пръстта превърна
плевелите си
в цветя,
за да повярвам
в изгрева.
Оказах се
и пленница
на любовта.
Така боля...
Но ето ги отново -
разперени са
моите крила.
Роден ли си за полет,
земята зарад теб
се сторва
синева.
Небе за теб и твоите от ятото.
© Кирилка Пачева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
