koral (Кирилка Пачева)
387 709
Jan 25, 2015, 1:36 PM

Небе за ятото 

  Poetry
271 0 2

И пак летя.

Така боля,

и толкоз кръв

в реката се изля.

Земята спря да плаче -

дано се утеша.

Когато от жажда

ослепях,

пръстта превърна

плевелите си

в цветя,

за да повярвам

в изгрева.

Оказах се

и пленница

на любовта.

Така боля...

Но ето ги отново -

разперени са

моите крила.

Роден ли си за полет,

земята зарад теб

се сторва

синева.

Небе за теб и твоите от ятото.

 

 

© Кирилка Пачева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??