7 mar 2019, 23:13

Небесен дар

  Poesía
644 2 3

Небето спусна синкаво лилав воал,

безплътно пада нежно еднозначно.

Попаднал в боровите мигли засиял,

притихна мекото дихание прозрачно.

 

С  дъх напоен воалът носи песента,

разляла се в парфюм от синевата,

която носи милост във благодатта –

благословение и прошка за душата.

 

А прошката – безценен дар от вечността –

оковите строшава, грее лъч в тъмнината,

разнася мирис, борово дихание на свобода.

Избирам да простя и тичам в Светлината

 

И благославям всеки, който днес чете

без значение дали обича или мрази.

Стремя се към прощение с очите на дете,

теб  благославям, без излишни фрази.

 

И моля се, благословението приеми

и свободата като аромат ухаещ нека

разлива мир в теб и болката да изцели.

А любовта Му тя е вечната пътека.

 

Небето спусна синкаво лилав воал,

безплътно пада нежно еднозначно.

Попаднал в боровите мигли засиял,

утихна мекото дихание прозрачно .

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за насърчителните думи, Руми! Искрено съм ти признателна! За мен е огромно удоволствие присъствието ти на страничката ми. Винаги ми донасяш топлина и усмивка с хубавите си слова! Бъди благословена!

    Благодаря мила, Катя! Изключително много ме радва страхотния ти коментар! Божието вдъхновение и творческо изобилие да бъдат с теб! Прегръщам те!
  • Мария, благодаря ти от сърце за прекрасния стих!
    "А прошката - безценен дар от вечността -
    оковите строшава, грее лъч в тъмнината,
    разнася мирис, борово дихание на свобода.
    Избирам да простя и тичам в Светлината."
  • Незнам как се нарича човек, който отхвърля благословение, навярно "безумец", но аз безспорно се чувствам благословена на твоята страничка, Мария! Ти си като посланик на мира за душата! Приеми моят най-искрен поздрав и продължавай да пишеш все така вдъхновяващо, защото го умееш!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...