7 mar 2019, 23:13

Небесен дар

  Poesía
649 2 3

Небето спусна синкаво лилав воал,

безплътно пада нежно еднозначно.

Попаднал в боровите мигли засиял,

притихна мекото дихание прозрачно.

 

С  дъх напоен воалът носи песента,

разляла се в парфюм от синевата,

която носи милост във благодатта –

благословение и прошка за душата.

 

А прошката – безценен дар от вечността –

оковите строшава, грее лъч в тъмнината,

разнася мирис, борово дихание на свобода.

Избирам да простя и тичам в Светлината

 

И благославям всеки, който днес чете

без значение дали обича или мрази.

Стремя се към прощение с очите на дете,

теб  благославям, без излишни фрази.

 

И моля се, благословението приеми

и свободата като аромат ухаещ нека

разлива мир в теб и болката да изцели.

А любовта Му тя е вечната пътека.

 

Небето спусна синкаво лилав воал,

безплътно пада нежно еднозначно.

Попаднал в боровите мигли засиял,

утихна мекото дихание прозрачно .

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за насърчителните думи, Руми! Искрено съм ти признателна! За мен е огромно удоволствие присъствието ти на страничката ми. Винаги ми донасяш топлина и усмивка с хубавите си слова! Бъди благословена!

    Благодаря мила, Катя! Изключително много ме радва страхотния ти коментар! Божието вдъхновение и творческо изобилие да бъдат с теб! Прегръщам те!
  • Мария, благодаря ти от сърце за прекрасния стих!
    "А прошката - безценен дар от вечността -
    оковите строшава, грее лъч в тъмнината,
    разнася мирис, борово дихание на свобода.
    Избирам да простя и тичам в Светлината."
  • Незнам как се нарича човек, който отхвърля благословение, навярно "безумец", но аз безспорно се чувствам благословена на твоята страничка, Мария! Ти си като посланик на мира за душата! Приеми моят най-искрен поздрав и продължавай да пишеш все така вдъхновяващо, защото го умееш!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...