Mar 7, 2019, 11:13 PM

Небесен дар

  Poetry
648 2 3

Небето спусна синкаво лилав воал,

безплътно пада нежно еднозначно.

Попаднал в боровите мигли засиял,

притихна мекото дихание прозрачно.

 

С  дъх напоен воалът носи песента,

разляла се в парфюм от синевата,

която носи милост във благодатта –

благословение и прошка за душата.

 

А прошката – безценен дар от вечността –

оковите строшава, грее лъч в тъмнината,

разнася мирис, борово дихание на свобода.

Избирам да простя и тичам в Светлината

 

И благославям всеки, който днес чете

без значение дали обича или мрази.

Стремя се към прощение с очите на дете,

теб  благославям, без излишни фрази.

 

И моля се, благословението приеми

и свободата като аромат ухаещ нека

разлива мир в теб и болката да изцели.

А любовта Му тя е вечната пътека.

 

Небето спусна синкаво лилав воал,

безплътно пада нежно еднозначно.

Попаднал в боровите мигли засиял,

утихна мекото дихание прозрачно .

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за насърчителните думи, Руми! Искрено съм ти признателна! За мен е огромно удоволствие присъствието ти на страничката ми. Винаги ми донасяш топлина и усмивка с хубавите си слова! Бъди благословена!

    Благодаря мила, Катя! Изключително много ме радва страхотния ти коментар! Божието вдъхновение и творческо изобилие да бъдат с теб! Прегръщам те!
  • Мария, благодаря ти от сърце за прекрасния стих!
    "А прошката - безценен дар от вечността -
    оковите строшава, грее лъч в тъмнината,
    разнася мирис, борово дихание на свобода.
    Избирам да простя и тичам в Светлината."
  • Незнам как се нарича човек, който отхвърля благословение, навярно "безумец", но аз безспорно се чувствам благословена на твоята страничка, Мария! Ти си като посланик на мира за душата! Приеми моят най-искрен поздрав и продължавай да пишеш все така вдъхновяващо, защото го умееш!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...