Небесен дар
Небето спусна синкаво лилав воал,
безплътно пада нежно еднозначно.
Попаднал в боровите мигли засиял,
притихна мекото дихание прозрачно.
С дъх напоен воалът носи песента,
разляла се в парфюм от синевата,
която носи милост във благодатта –
благословение и прошка за душата.
А прошката – безценен дар от вечността –
оковите строшава, грее лъч в тъмнината,
разнася мирис, борово дихание на свобода.
Избирам да простя и тичам в Светлината
И благославям всеки, който днес чете
без значение дали обича или мрази.
Стремя се към прощение с очите на дете,
теб благославям, без излишни фрази.
И моля се, благословението приеми
и свободата като аромат ухаещ нека
разлива мир в теб и болката да изцели.
А любовта Му тя е вечната пътека.
Небето спусна синкаво лилав воал,
безплътно пада нежно еднозначно.
Попаднал в боровите мигли засиял,
утихна мекото дихание прозрачно .
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
