Небето спусна синкаво лилав воал,
безплътно пада нежно еднозначно.
Попаднал в боровите мигли засиял,
притихна мекото дихание прозрачно.
С дъх напоен воалът носи песента,
разляла се в парфюм от синевата,
която носи милост във благодатта –
благословение и прошка за душата.
А прошката – безценен дар от вечността –
оковите строшава, грее лъч в тъмнината,
разнася мирис, борово дихание на свобода.
Избирам да простя и тичам в Светлината ...