17 abr 2024, 6:07  

Небесен коминочистач 

  Poesía
245 3 8

НЕБЕСЕН КОМИНОЧИСТАЧ

 

Край зидове с изронени графити

и подлези с избухнали витрини

Христос – объркан и тревожен, скита,

освиркван от нахални лимузини.

 

Дали в памучната си проста дреха –

съсипана от пръски кал и сажди,

за мене къта шепичка утеха?

Надеждата сред мрак сама се ражда.

 

Заблуда е, че някой ми е длъжен

да дойде от беда да ме спасява,

И кой във възел времеви ще върже

преследването на световна слава?

 

Отдавна стелят смог от болни думи,

задръстени, душевните комини.

Самотен гарван – в бурята проскубан,

пред погледите ни за кратко мина.

 

С протяжен грак и неразбран от никой,

последва силуета му в мъглата,

додето се въртеше, без да вика,

подгизнала от грехове, Земята.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??