17.04.2024 г., 6:07 ч.  

Небесен коминочистач 

  Поезия
125 3 8

НЕБЕСЕН КОМИНОЧИСТАЧ

 

Край зидове с изронени графити

и подлези с избухнали витрини

Христос – объркан и тревожен, скита,

освиркван от нахални лимузини.

 

Дали в памучната си проста дреха –

съсипана от пръски кал и сажди,

за мене къта шепичка утеха?

Надеждата сред мрак сама се ражда.

 

Заблуда е, че някой ми е длъжен

да дойде от беда да ме спасява,

И кой във възел времеви ще върже

преследването на световна слава?

 

Отдавна стелят смог от болни думи,

задръстени, душевните комини.

Самотен гарван – в бурята проскубан,

пред погледите ни за кратко мина.

 

С протяжен грак и неразбран от никой,

последва силуета му в мъглата,

додето се въртеше, без да вика,

подгизнала от грехове, Земята.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??