Небесен коминочистач
НЕБЕСЕН КОМИНОЧИСТАЧ
Край зидове с изронени графити
и подлези с избухнали витрини
Христос – объркан и тревожен, скита,
освиркван от нахални лимузини.
Дали в памучната си проста дреха –
съсипана от пръски кал и сажди,
за мене къта шепичка утеха?
Надеждата сред мрак сама се ражда.
Заблуда е, че някой ми е длъжен
да дойде от беда да ме спасява,
И кой във възел времеви ще върже
преследването на световна слава?
Отдавна стелят смог от болни думи,
задръстени, душевните комини.
Самотен гарван – в бурята проскубан,
пред погледите ни за кратко мина.
С протяжен грак и неразбран от никой,
последва силуета му в мъглата,
додето се въртеше, без да вика,
подгизнала от грехове, Земята.
© Валентина Йотова All rights reserved.
