29 ago 2019, 15:59

Небесен многоцвет

955 8 9

Олющил се е гланцът на небето

над стройните зелени дървеса.

С изтОчен дъх листата го подкрепят

да не изрони облачна реса.

 

Над клоните провисват  закачливи

парчета от небесен акварел.

Повярвалите птици апликират

летеж в модели на Коко Шанел.

 

Модернистично и екстравагантно

като в платно на гений непознат.

Страхувам се, че върнем ли обратно

познатото небе на този свят,

 

цветът му син ще беде тясна рамка

за неговия чувствен многоцвет.

Ограбих го и аз, макар че само

опитах да го събера в куплет.

 

29.08.2019

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Руми, сърцето ми трепти като крило от милите ти думи! Прегръщам те с благодарност!
  • Ти не просто си опитала да го събереш в куплет, а си го направила още по-красиво! Благодаря ти, Мария!
  • Той е такъв само за хората, които могат да го оценят като тебе и аз съм ти благодарна за добрите думи! Но има и такива, които мълчаливо и злобно олющват не небето, а душата. От това боли...
  • Един чувствен многоцвет!
  • Ангелче, Силви, Данаил, аз наистина дължа вдъхновението си на Валя и благодаря сърдечно както на нея, така и на вас за добрите думи!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...