14 may 2018, 22:32  

Небесен полъх на моите съзерцания

852 0 0

Небесен полъх на

моите съзерцания,

блещукащ лъч през

всичките страдания,

крилата музо, ангел

мой, окова земна за

глезена държи те,

та да може твойта

светлина само нас

изчадията да стигне.

Защото горе в

царството небесно

естетика цари вечно.

А тука долу нашето

изкуство, грозно,

смешно, по-мъртво и

от думата човечно, е

за всеки простосмъртен

тъй лесно, тъй блудкаво,

безвкусно и болезно.

Така че, моля те, прости

ни тежката си участ и

студените вериги. Блян

и връх за всеки жертвал

си сърцето, моля те, бъди ни.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...