14 may 2018, 22:32  

Небесен полъх на моите съзерцания

863 0 0

Небесен полъх на

моите съзерцания,

блещукащ лъч през

всичките страдания,

крилата музо, ангел

мой, окова земна за

глезена държи те,

та да може твойта

светлина само нас

изчадията да стигне.

Защото горе в

царството небесно

естетика цари вечно.

А тука долу нашето

изкуство, грозно,

смешно, по-мъртво и

от думата човечно, е

за всеки простосмъртен

тъй лесно, тъй блудкаво,

безвкусно и болезно.

Така че, моля те, прости

ни тежката си участ и

студените вериги. Блян

и връх за всеки жертвал

си сърцето, моля те, бъди ни.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...