14.05.2018 г., 22:32  

Небесен полъх на моите съзерцания

850 0 0

Небесен полъх на

моите съзерцания,

блещукащ лъч през

всичките страдания,

крилата музо, ангел

мой, окова земна за

глезена държи те,

та да може твойта

светлина само нас

изчадията да стигне.

Защото горе в

царството небесно

естетика цари вечно.

А тука долу нашето

изкуство, грозно,

смешно, по-мъртво и

от думата човечно, е

за всеки простосмъртен

тъй лесно, тъй блудкаво,

безвкусно и болезно.

Така че, моля те, прости

ни тежката си участ и

студените вериги. Блян

и връх за всеки жертвал

си сърцето, моля те, бъди ни.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...