Небесен ручей
Небесен ручей
Навярно този свят ще оцелее,
макар че по човешки е небрежен.
Едно небе, брегът му ще залее
със ласката на синята си нежност.
И топло ще запълни празнотата
изгребана от шумната ни лудост.
Зеленото сърце, с небето слято,
за миг ще спре от грохот да се буди.
А ние по-щастливи ще се случим,
когато се превърнем в таралежи
и въпреки бодлите се научим,
със обич да даряваме надежда.
Тогава този свят ще оцелее
и пак ще пренапише свойта участ.
Сега надвикал грохота, лелее
едно небе за него да е ручей.
Цвета Иванова
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Цвета Иванова Todos los derechos reservados
