Небесен ручей
Небесен ручей
Навярно този свят ще оцелее,
макар че по човешки е небрежен.
Едно небе, брегът му ще залее
със ласката на синята си нежност.
И топло ще запълни празнотата
изгребана от шумната ни лудост.
Зеленото сърце, с небето слято,
за миг ще спре от грохот да се буди.
А ние по-щастливи ще се случим,
когато се превърнем в таралежи
и въпреки бодлите се научим,
със обич да даряваме надежда.
Тогава този свят ще оцелее
и пак ще пренапише свойта участ.
Сега надвикал грохота, лелее
едно небе за него да е ручей.
Цвета Иванова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цвета Иванова Все права защищены
