Небесен ручей
Навярно този свят ще оцелее,
макар че по човешки е небрежен.
Едно небе, брегът му ще залее
със ласката на синята си нежност.
И топло ще запълни празнотата
изгребана от шумната ни лудост.
Зеленото сърце, с небето слято,
за миг ще спре от грохот да се буди.
А ние по-щастливи ще се случим,
когато се превърнем в таралежи
и въпреки бодлите се научим, ...