15.06.2015 г., 17:32 ч.

Небесен ручей 

  Поезия » Друга
5.0 / 10
490 1 8
Небесен ручей
Навярно този свят ще оцелее,
макар че по човешки е небрежен.
Едно небе, брегът му ще залее
със ласката на синята си нежност.
И топло ще запълни празнотата
изгребана от шумната ни лудост.
Зеленото сърце, с небето слято,
за миг ще спре от грохот да се буди.
А ние по-щастливи ще се случим,
когато се превърнем в таралежи
и въпреки бодлите се научим, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвета Иванова Всички права запазени

Предложения
  • Няма време! Прегръщай! Сега! Няма време! Целувай! Веднага! Утре пак ще е ден за тъга. ......
  • Живея в спомена за първата ни среща. Той стана моят първороден дом. Очите ти ме гледаха горещо. Поис...
  • Аз дишам в рими, в стихове изливам това, което вдън душата пазя. Понякога е светло и красиво, поняко...

Още произведения »