Понеже в пролетния ден
жужат замаяни пчелици,
и с тънка ризица от лен
небето е приют за птици,
и тъмнооките върби
танцуват в белите си роби,
и – морен, залезът кърви,
и с нокътя в душите рови,
и иде – топла, вечерта
– с любовната си щедра ласка,
а мракът пътните врата
със рой светулки е надраскал,
и месецът като кълбо
над покривите се търкулва,
а утрешното зарево
окото му почти забулва,
поетът в кратък послеслов
за кръговратите небрежни
написа – Всичко е любов,
и да обичаш – неизбежно!
Много нежен е поетичният ти дъх, който изписва: "Всичко е любов"! На сърце ми падна тази метафора - " и тъмнооките върби/танцуват в белите си роби" - същинска приказка е! Приеми поздравленията ми, Валюшо!
Много, много красота има в това описание..., какви метафори...!!!
"...и – морен, залезът кърви,
и с нокътя в душите рови,
и иде – топла, вечерта
с любовната си щедра ласка,"
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.