Небесен тайнопис
Понеже в пролетния ден
жужат замаяни пчелици,
и с тънка ризица от лен
небето е приют за птици,
и тъмнооките върби
танцуват в белите си роби,
и – морен, залезът кърви,
и с нокътя в душите рови,
и иде – топла, вечерта
– с любовната си щедра ласка,
а мракът пътните врата
със рой светулки е надраскал,
и месецът като кълбо
над покривите се търкулва,
а утрешното зарево
окото му почти забулва,
поетът в кратък послеслов
за кръговратите небрежни
написа – Всичко е любов,
и да обичаш – неизбежно!
© Валентина Йотова All rights reserved.
