28 jul 2019, 0:39

Небесна обич

  Poesía
1.3K 3 11

Не знаеш ли... И облаците плачат,
когато са самотни и тъжат...
Сълзите им не са солени. Сладки са.
Тъгата им се стича като дъжд...

 

Не знае никой за какво тъгуват.
Ревниво пазят облачните тайни.
Дали когато над света пътуват
все търсят любовта в безкрая,

 

или мечтаят за далечните звезди...
Заспиват ли, със обич ги сънуват.
Преливат в облаковите очи
копнежите по обичта бленувана...

 

И облаците за любов въздишат -
мечтана, звездна и недостижима...
Те с всяка своя капка дъжд обичат.
В сълзите облачни небесна обич има..

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ВАНЯ СТАТЕВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви сърдечно за за приятелската подкрепа, Мария, Станислава, Хари, Валентина и Ангелче! Хубава вечер ви пожелавам!
  • И облаците за любов въздишат -

  • Много трогателно! Поздравления! Напомня ми стихотворението, превърнало се своеобразен химн на емигрантите ни - Я кажи ми, облаче ле бяло! Да се преклоним пред неговият автор - Ран Босилек.
  • Небесно красив стих!
  • Наистина е красива небесната ти обич, Ваня! Почувствах я!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...