Небесна обич
Не знаеш ли... И облаците плачат,
когато са самотни и тъжат...
Сълзите им не са солени. Сладки са.
Тъгата им се стича като дъжд...
Не знае никой за какво тъгуват.
Ревниво пазят облачните тайни.
Дали когато над света пътуват
все търсят любовта в безкрая,
или мечтаят за далечните звезди...
Заспиват ли, със обич ги сънуват.
Преливат в облаковите очи
копнежите по обичта бленувана...
И облаците за любов въздишат -
мечтана, звездна и недостижима...
Те с всяка своя капка дъжд обичат.
В сълзите облачни небесна обич има..
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ВАНЯ СТАТЕВА Всички права запазени
