Заспива Слънцето в прегръдка на Луната,
разперила изящните крила.
И звездни сълзи къса над Земята-
парченца влюбена душа.
Плаче и разказва как в небето,
да докосне Слънцето не може тя.
С топъл залез я целува по лицето,
а със златен изгрев сутринта.
За нея времето е спряло.
Валят сълзи от звезден дъжд.
Слънцето отново тя видяла,
посяга за любов, поне веднъж. ...