Небесни куплети
В утро ведро внезапно замина.
С наметало – звездици смирени
и обувки от облаци сини.
Вледенени са буйните вени.
Оттогава живея насъне.
Машинално по пътя си крача.
Моля вятъра да те прегърне.
А целувките пращам по здрача.
Тази нощ придохождаш на пръсти.
Зрънце слънце в очите ти свети.
Дълго тъна в ресниците гъсти. ...