Небесни куплети
В утро ведро внезапно замина.
С наметало – звездици смирени
и обувки от облаци сини.
Вледенени са буйните вени.
Оттогава живея насъне.
Машинално по пътя си крача.
Моля вятъра да те прегърне.
А целувките пращам по здрача.
Тази нощ придохождаш на пръсти.
Зрънце слънце в очите ти свети.
Дълго тъна в ресниците гъсти.
Ти ми шепнеш небесни куплети.
© Плами All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
