13 oct 2020, 20:44

Небесни куршуми 

  Poesía
491 5 6

Не защото е есен и облак се кани
да изсипе куршуми по вятъра леден -
като всеки ловец бе щастлив да я хване,
но изтля като въглен и тази победа.

И остана резливият вкус на раздяла
с парцаливо лице над сърдечната нива.
Плаши гладни врабци и прелитащи врани
и си вярва дори, че това й отива.

А минават неделите - тъжни вдовици,
с безутешни очи под дъждовното було.
И пронизват ловеца оловни зеници
с точността на оловни небесни куршуми.

© Христина Мачикян Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??