13.10.2020 г., 20:44 ч.

Небесни куршуми 

  Поезия
490 5 6

Не защото е есен и облак се кани
да изсипе куршуми по вятъра леден -
като всеки ловец бе щастлив да я хване,
но изтля като въглен и тази победа.

И остана резливият вкус на раздяла
с парцаливо лице над сърдечната нива.
Плаши гладни врабци и прелитащи врани
и си вярва дори, че това й отива.

А минават неделите - тъжни вдовици,
с безутешни очи под дъждовното було.
И пронизват ловеца оловни зеници
с точността на оловни небесни куршуми.

© Христина Мачикян Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??