Небесни куршуми
Не защото е есен и облак се кани
да изсипе куршуми по вятъра леден -
като всеки ловец бе щастлив да я хване,
но изтля като въглен и тази победа.
И остана резливият вкус на раздяла
с парцаливо лице над сърдечната нива.
Плаши гладни врабци и прелитащи врани
и си вярва дори, че това й отива.
А минават неделите - тъжни вдовици,
с безутешни очи под дъждовното було.
И пронизват ловеца оловни зеници
с точността на оловни небесни куршуми.
© Христина Мачикян All rights reserved.
