16 ago 2011, 13:10

Небесни митничари

  Poesía » Otra
670 0 1

На небето аз попаднах

в кабинет сред разни твари.

На земята се разпаднах

и съм тук сред митничари.

 

Книга те масивна взеха,

на бюро я строполиха.

Във живота ми се вплеха,

от живота ми отпиха.

 

Мен погледнаха в очите,

страшно почнаха да цъкат.

Май очакват мене дните

на ужасна, адска мъка.

 

Най-накрая ми разкриха

как стояли тук нещата,

че за ангели не стигат

в рая някак си местата,

 

като мене че човече

твърде грешно е за ада,

че за мене няма вече

никаква надежда свята.

 

Взеха малък пергамент

и набиха му печата:

"този скромен документ

ви заточва на земята".

 

Що са тези митничари,

що са тези зверове?

Май разбрах ги тези твари,

май се казват богове!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сандостен Калций Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...