16 ago 2011, 13:10

Небесни митничари

  Poesía » Otra
671 0 1

На небето аз попаднах

в кабинет сред разни твари.

На земята се разпаднах

и съм тук сред митничари.

 

Книга те масивна взеха,

на бюро я строполиха.

Във живота ми се вплеха,

от живота ми отпиха.

 

Мен погледнаха в очите,

страшно почнаха да цъкат.

Май очакват мене дните

на ужасна, адска мъка.

 

Най-накрая ми разкриха

как стояли тук нещата,

че за ангели не стигат

в рая някак си местата,

 

като мене че човече

твърде грешно е за ада,

че за мене няма вече

никаква надежда свята.

 

Взеха малък пергамент

и набиха му печата:

"този скромен документ

ви заточва на земята".

 

Що са тези митничари,

що са тези зверове?

Май разбрах ги тези твари,

май се казват богове!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сандостен Калций Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....