16 авг. 2011 г., 13:10

Небесни митничари

672 0 1

На небето аз попаднах

в кабинет сред разни твари.

На земята се разпаднах

и съм тук сред митничари.

 

Книга те масивна взеха,

на бюро я строполиха.

Във живота ми се вплеха,

от живота ми отпиха.

 

Мен погледнаха в очите,

страшно почнаха да цъкат.

Май очакват мене дните

на ужасна, адска мъка.

 

Най-накрая ми разкриха

как стояли тук нещата,

че за ангели не стигат

в рая някак си местата,

 

като мене че човече

твърде грешно е за ада,

че за мене няма вече

никаква надежда свята.

 

Взеха малък пергамент

и набиха му печата:

"този скромен документ

ви заточва на земята".

 

Що са тези митничари,

що са тези зверове?

Май разбрах ги тези твари,

май се казват богове!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сандостен Калций Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...