Aug 16, 2011, 1:10 PM

Небесни митничари

  Poetry » Other
669 0 1

На небето аз попаднах

в кабинет сред разни твари.

На земята се разпаднах

и съм тук сред митничари.

 

Книга те масивна взеха,

на бюро я строполиха.

Във живота ми се вплеха,

от живота ми отпиха.

 

Мен погледнаха в очите,

страшно почнаха да цъкат.

Май очакват мене дните

на ужасна, адска мъка.

 

Най-накрая ми разкриха

как стояли тук нещата,

че за ангели не стигат

в рая някак си местата,

 

като мене че човече

твърде грешно е за ада,

че за мене няма вече

никаква надежда свята.

 

Взеха малък пергамент

и набиха му печата:

"този скромен документ

ви заточва на земята".

 

Що са тези митничари,

що са тези зверове?

Май разбрах ги тези твари,

май се казват богове!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сандостен Калций All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...