Aug 16, 2011, 1:10 PM

Небесни митничари

  Poetry » Other
667 0 1

На небето аз попаднах

в кабинет сред разни твари.

На земята се разпаднах

и съм тук сред митничари.

 

Книга те масивна взеха,

на бюро я строполиха.

Във живота ми се вплеха,

от живота ми отпиха.

 

Мен погледнаха в очите,

страшно почнаха да цъкат.

Май очакват мене дните

на ужасна, адска мъка.

 

Най-накрая ми разкриха

как стояли тук нещата,

че за ангели не стигат

в рая някак си местата,

 

като мене че човече

твърде грешно е за ада,

че за мене няма вече

никаква надежда свята.

 

Взеха малък пергамент

и набиха му печата:

"този скромен документ

ви заточва на земята".

 

Що са тези митничари,

що са тези зверове?

Май разбрах ги тези твари,

май се казват богове!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сандостен Калций All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...