14 may 2013, 23:55  

Небесният лазур

907 0 0

Нощ, с далечен полъх, в доспехи окована,
като песен се носи свирепият ми стон,
демонски прокълната е душата,
предаден на други е златният ми трон.

Не страдам аз за трона си златен,
нито за името предателско копнея,
за мен важно е теб да открия,
за теб, принцесо моя, аз милея.


В омагьосано място, разпитвам земята
и в мрачни гори скитам се сам,
усещам те аз вътре в душата,
разбирам, че трябва да търся те там...

Където небесният лазур разкъсва сърцата
и олово студено като лед остава.
Утрото изгаря звездния прах на душата
и политат горещите спомени с вятъра... 

***
Р. Христов
11.05.2013г

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тангра Перник Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...