Небесният лазур

Нощ, с далечен полъх, в доспехи окована,
като песен се носи свирепият ми стон,
демонски прокълната е душата,
предаден на други е златният ми трон.

Не страдам аз за трона си златен,
нито за името предателско копнея,
за мен важно е теб да открия,
за теб, принцесо моя, аз милея.

В омагьосано място, разпитвам земята
и в мрачни гори скитам се сам,
усещам те аз вътре в душата,
разбирам, че трябва да търся те там...

Където небесният лазур разкъсва сърцата
и олово студено като лед остава.
Утрото изгаря звездния прах на душата
и политат горещите спомени с вятъра... 

***
Р. Христов
11.05.2013г