11 jun 2008, 23:03

Небето е изцъклено от студ 

  Poesía
626 0 14

Небето е изцъклено от студ.

А облаците. Чаша вино.

Отпивам глътка. Пиша стих.

Въздишат чувства от комина.

 

А бе денят, изпълнен - с теб.

В очакване. Да те прегърна.

Във вените, наместо кръв,

препускаше обезумяла нежност.

 

Но ненадейно случи се. Навън.

Разплака се една надежда.

Лъчите се обрекоха на скръб.

И гръм... Неслучен миг подрежда.

© Здравка Бонева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??