11.06.2008 г., 23:03 ч.

Небето е изцъклено от студ 

  Поезия
612 0 14

Небето е изцъклено от студ.

А облаците. Чаша вино.

Отпивам глътка. Пиша стих.

Въздишат чувства от комина.

 

А бе денят, изпълнен - с теб.

В очакване. Да те прегърна.

Във вените, наместо кръв,

препускаше обезумяла нежност.

 

Но ненадейно случи се. Навън.

Разплака се една надежда.

Лъчите се обрекоха на скръб.

И гръм... Неслучен миг подрежда.

© Здравка Бонева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??