kazanova (Любовник) kazanova (Любовник)
61
19 ago 2007, 17:33

Небето и земята

  Poesía
929 0 5

Ако някоя нощ се усъмниш в любовта ми,
защото съм далеч, защото съм с друга,
вдигни глава, погледни звездите, тихо, без думи,
после сведи поглед след тази омая и  с малко тъга
се вгледай в земята, лишена от звезди, от блясък...
Така може би ще разбереш какво изпитвам аз сега,
болката, че щастието, светло като звездите е далеч,
а всичко останало, разстелено под краката ми е
празно, тъмно и тъжно както през нощта земята...
   Така се чувствам аз сега, без теб...


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любовник Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0