kazanova (Любовник) kazanova (Любовник)
61
19 ago 2007, 17:33

Небето и земята

  Poesía
934 0 5

Ако някоя нощ се усъмниш в любовта ми,
защото съм далеч, защото съм с друга,
вдигни глава, погледни звездите, тихо, без думи,
после сведи поглед след тази омая и  с малко тъга
се вгледай в земята, лишена от звезди, от блясък...
Така може би ще разбереш какво изпитвам аз сега,
болката, че щастието, светло като звездите е далеч,
а всичко останало, разстелено под краката ми е
празно, тъмно и тъжно както през нощта земята...
   Така се чувствам аз сега, без теб...


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любовник Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0