19 ago 2007, 17:33

Небето и земята

  Poesía
932 0 5

Ако някоя нощ се усъмниш в любовта ми,
защото съм далеч, защото съм с друга,
вдигни глава, погледни звездите, тихо, без думи,
после сведи поглед след тази омая и  с малко тъга
се вгледай в земята, лишена от звезди, от блясък...
Така може би ще разбереш какво изпитвам аз сега,
болката, че щастието, светло като звездите е далеч,
а всичко останало, разстелено под краката ми е
празно, тъмно и тъжно както през нощта земята...
   Така се чувствам аз сега, без теб...


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любовник Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...