19.08.2007 г., 17:33

Небето и земята

924 0 5

Ако някоя нощ се усъмниш в любовта ми,
защото съм далеч, защото съм с друга,
вдигни глава, погледни звездите, тихо, без думи,
после сведи поглед след тази омая и  с малко тъга
се вгледай в земята, лишена от звезди, от блясък...
Така може би ще разбереш какво изпитвам аз сега,
болката, че щастието, светло като звездите е далеч,
а всичко останало, разстелено под краката ми е
празно, тъмно и тъжно както през нощта земята...
   Така се чувствам аз сега, без теб...


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любовник Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...