Aug 19, 2007, 5:33 PM

Небето и земята

  Poetry
922 0 5

Ако някоя нощ се усъмниш в любовта ми,
защото съм далеч, защото съм с друга,
вдигни глава, погледни звездите, тихо, без думи,
после сведи поглед след тази омая и  с малко тъга
се вгледай в земята, лишена от звезди, от блясък...
Така може би ще разбереш какво изпитвам аз сега,
болката, че щастието, светло като звездите е далеч,
а всичко останало, разстелено под краката ми е
празно, тъмно и тъжно както през нощта земята...
   Така се чувствам аз сега, без теб...


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любовник All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...