Samadhi (Гюлсер Мазлум)
244 642
11 oct 2018, 20:10

Небето има дъно 

  Poesía » Verso libre
688 2 6

Защо ме търсеше?

Защо ме жадуваше?

Защо ме очакваше?

И как така ме откри?

Как безпогрешно ти,

Човеко, разпозна ме,

сред хиляди жени?

 

Забеляза ли колко

много си приличаме?

Все едни и същи очи.

И като цвят, и като блясък.

Странна светлина в тях струи.

 

Защо те зовях в съня си?

Защо мечтах те дълго

в безсънните си нощи?

Защо и как ли те очаквах?

Като измолено спасение?

Не, не, а като в Истината

поредно мое възкръсване.

 

Колко лица има Истината?

Как ти и аз в нея открихме

само едно-единствено лице?

Аз съм ти, ти си аз и никой

никого не е, всеки е себе си.

Онова, което нас ни срещна,

е толкова неописуемо, странно!

Да, огледално наше отражение.

Докосвам те, взирам се в дъното

на небето в очите ти, съзирам се.

Кой казва, че небето няма дъно.

Не е вярно! То е в твоето сърце.

Самадхи

 

 

© Гюлсер Мазлум Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Надявам се "познатото" да е било с неизтичаща давност, Надежда! Благодаря ти, че ме удостои с вниманието си, ценя го!
  • Познато...
  • Права си, животът е път с разклонения. А стихотворението ти с въпросите е супер. Лично аз си го формулирах кратичко така: "Защо? Защо? Защо...Колко?Как? и може би накрая" Кой?". Поздравявам те, наистина ми хареса.
  • Илияна, Марги, не съм се замислила защо повечето от изреченията в творбата ми са въпросителни, но ви е впечатлило това, замислих се и аз. Кога човек е изправен пред много въпросителни? Мисля, когато търси нещо в себе си /Къде ли дянах спиралата си за мигли?/. Животът е път, а пътят, понякога, е търсене. Кога? Мисля, този е въпросът, който поставя стихотворението ми. Благодаря ви, че споделихте пътуването и търсенето!
  • Много ибтересни въпроси. Струва си да им се потърсят отговори. Поздрав!
  • Толкова много въпроси!!! Хареса ми. Благодаря!
Propuestas
: ??:??