Небето има дъно
Защо ме търсеше?
Защо ме жадуваше?
Защо ме очакваше?
И как така ме откри?
Как безпогрешно ти,
Човеко, разпозна ме,
сред хиляди жени?
Забеляза ли колко
много си приличаме?
Все едни и същи очи.
И като цвят, и като блясък.
Странна светлина в тях струи.
Защо те зовях в съня си?
Защо мечтах те дълго
в безсънните си нощи?
Защо и как ли те очаквах?
Като измолено спасение?
Не, не, а като в Истината
поредно мое възкръсване.
Колко лица има Истината?
Как ти и аз в нея открихме
само едно-единствено лице?
Аз съм ти, ти си аз и никой
никого не е, всеки е себе си.
Онова, което нас ни срещна,
е толкова неописуемо, странно!
Да, огледално наше отражение.
Докосвам те, взирам се в дъното
на небето в очите ти, съзирам се.
Кой казва, че небето няма дъно.
Не е вярно! То е в твоето сърце.
Самадхи
© Гюлсер Мазлум All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Надявам се "познатото" да е било с неизтичаща давност, Надежда! Благодаря ти, че ме удостои с вниманието си, ценя го!
-
Познато...
-
Права си, животът е път с разклонения. А стихотворението ти с въпросите е супер. Лично аз си го формулирах кратичко така: "Защо? Защо? Защо...Колко?Как? и може би накрая" Кой?". Поздравявам те, наистина ми хареса.
-
Илияна, Марги, не съм се замислила защо повечето от изреченията в творбата ми са въпросителни, но ви е впечатлило това, замислих се и аз. Кога човек е изправен пред много въпросителни? Мисля, когато търси нещо в себе си /Къде ли дянах спиралата си за мигли?/. Животът е път, а пътят, понякога, е търсене. Кога? Мисля, този е въпросът, който поставя стихотворението ми. Благодаря ви, че споделихте пътуването и търсенето!
-
Много ибтересни въпроси. Струва си да им се потърсят отговори. Поздрав!
-
Толкова много въпроси!!! Хареса ми. Благодаря!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
