Небето има дъно
Защо ме търсеше?
Защо ме жадуваше?
Защо ме очакваше?
И как така ме откри?
Как безпогрешно ти,
Човеко, разпозна ме,
сред хиляди жени?
Забеляза ли колко
много си приличаме?
Все едни и същи очи.
И като цвят, и като блясък.
Странна светлина в тях струи.
Защо те зовях в съня си?
Защо мечтах те дълго
в безсънните си нощи?
Защо и как ли те очаквах?
Като измолено спасение?
Не, не, а като в Истината
поредно мое възкръсване.
Колко лица има Истината?
Как ти и аз в нея открихме
само едно-единствено лице?
Аз съм ти, ти си аз и никой
никого не е, всеки е себе си.
Онова, което нас ни срещна,
е толкова неописуемо, странно!
Да, огледално наше отражение.
Докосвам те, взирам се в дъното
на небето в очите ти, съзирам се.
Кой казва, че небето няма дъно.
Не е вярно! То е в твоето сърце.
Самадхи
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гюлсер Мазлум Всички права запазени
